История на храма
Кукленски манастир “Св. Безсребреници Козма и Дамян” (Св.Врач) – панорама. Формат: 9 х 13 см. Оригинал. Без уточнение на фотограф, 1906 г. На гърба: погрешен надпис на френски език, че панорамата е на Баткунския манастир. Произход: от СМ №95-11.3.
Кукленският манастир „Св.св. Козма и Дамян” е разположен на 15 км югоизточно от гр. Пловдив в северните склонове на Родопите.
Известен е още с народното си име „Св. Врачoве”. В непосредствена близост до портите на манастира се намира аязмо, от което блика лековита вода. Всеки, който употреби тази вода със силна вяра и упование в Бога и по молитвеното ходатайство на светите братя Козма и Дамян, получава изцерение. Според един ктиторски надпис върху аязмото, манастирът някога е носел и името „Св. Безсребърници”.
Светите братя Козма и Дамян живеели през ІІІ в. в околностите на гр. Рим. Те били възпитани във вяра и благочестие, привличало ги и лекарското изкуство. След като се изучили, заради тяхната любов към Бога и ближния, Творецът на света ги дарил и с чудодейната сила да лекуват всякакви болести и страдания сред хората. От голяма благодарност към Бога, светите братя лекували без да вземат пари от болните, затова били наречени безсребреници.
Заради християнската вяра, която изповядвали, те били заплашени със смърт. Когато пратили войници да ги заловят, по желание на излекуваните от тях хора, лечителите се скрили в една пещера. Така вместо тях били заловени невинни хора. Щом двамата братя разбрали за това, те не могли да понесат мисълта, че друг може да пострада заради тях, затова отишли и се предали доброволно. Императорът бил склонен да ги освободи, ако те принесат жертва на езическите богове. Но щом изрекъл тези думи, той се свлякъл на земята. Така императорът бил постигнат от Божието наказание за дръзките си думи. Направил усилие да стане, но не успял. Тогава той осъзнал, че християнският Бог е истинският Бог, повярвал и помолил светите братя да го излекуват, а от благодарност към тях ги освободил.
След това св. Козма и св. Дамян продължили да лекуват и да помагат на хората.
Междувременно един друг лекар им завидял за славата, завел ги веднъж в гората и там по жесток начин ги убил в 284 г. Така светите братя завършили земния си живот и прославили Божието име със своята вяра и чудотворна сила.
Няма единно становище кога точно е възникнал манастирът „Св. св. Козма и Дамян” край гр. Куклен. За него се споменава още през ХІ в. в един документ за имотите на Бачковския манастир, но в средата на ХVІІ в. е разрушен. В нач. ХVІІІ в. св. обител е възобновена от родолюбиви българи от Пловдив. За кратък период манастирът става просветен и културен център – там творят видни дейци
Кукленски манастир – панорама. Формат: 9 х 12 см. Оригинал. Без означение на фотограф, 1906 г.
като Кръстю Граматик, йеромонах Сидер, йеромонах Анани и др. В създадената там книжовна школа продължително време се подготвяли граматици (дяци), краснописци и усилено се пишели и преписвали книги. Постриган в Горноводенския манастир „Св. св. Кирик и Юлита”, йеромонах Сидер се проявил като един от най – изкусните граматици – краснописци. В манастирската библиотека се съхранявали ценни паметници на българската книжнина като писаният там през 1337 г. „Кукленски (наричан още Софийски)
песнивец“ от времето на цар Иван Александър (1331 – 1371г.). Той представлява Цар Иван Александров псалтир. В него е поместена интересна похвала за този български владетел, използвана от българските монаси в манастира за поддържане будно националното съзнание и за противопоставянето на силното гръцко влияние в този край. Някои от тези ценни ръкописи се съхраняват и до днес в Пловдивската и Софийската народни библиотеки. През епохата на Възраждането в манастира се е помещавало и килийно училище.
Във времето на Османско владичество, ролята на манастира като място за лекуване на болни нарастнала. Дори самите турски власти пазели обителта, като изпращали войници да я охраняват, тъй като в нея идвали да се лекуват и семействата на турските управници.
Когато през 1657 г. българите от родопския край били помохамеданчени, 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (днешния Асеновград) били опожарени и разрушени до основи, монасите от този район се стекли към манастира „Св. св. Козма и Дамян”. В старинния си вид (от ХV – ХVІ в.) манастирът съществувал до началото на ХХ в., след което изгорели част от северното крило и цялото южно крило. Днес са съхранени само западното и част от северното крило.
Целият манастирски комплекс е разположен на три нива, ограден с обща манастирска ограда. Има две църкви – голяма и малка, жилищни постройки, където се намират монашеските килии, гостоприемница, състояща се от стаи за отсядане на поклонници и стопанските постройки. Извън манастирския комплекс е разположено аязмото. В най – долната част от двора е голямата църква „Св. св. Козма и Дамян”. Тя се счита за една от старите църкви в България. Сведенията за нея датират от ХV в. Дължината й е 22 м., ширината – 8 м. Представлява кръстовидна, безкуполна постройка с два притвора, като във външния и до днес се пази голямата верига, с която са връзвали болните, идващи в манастира за изцерение. Стенописите в храма на Св. Безсребреници са уникални по своята същност. Те датират от ХVІІ – ХVІІІ в. и са дело на видни български зографи. Въпреки опожаряването на манастира и храма, те са се запазили до наши дни. Най – добре съхранен е стенописът с образа на Св. Архангел Михаил в южната ниша на храма. По – късно, през ХІХ в., когато в манастира живяли гръцки монаси, кирилските надписи били заменени с гръцки, а част от стенописите били заличени. При реставрирането на църквата първоначалните стенописи били възстановени, в резултат на което сега могат да се видят и двата пласта фрески по стените. В храма се съхранява частица от св. мощи на Св. безсребреници Козма и Дамян.
Гостоприемницата на обителта обхваща част от долното ниво и част от горното ниво. Монашеските килии са в най – високата част на манастира, свързани от южната им страна със стопанските постройки на обителта.
На мястото на изгорялото преди години второ монашеско крило през 50-те години на ХХ в. е изградена малката църква „Св. Благовещение”, в която се служи през зимата и на празника Благовещение.
Манастирът е женски, действащ. Храмовият празник се чества на 1 юли и на 1 ноември, когато се почита паметта на Св. св. Козма и Дамян. Към сестринството на светата обител се числят игумения Анастасия и 2 послушнички.
Дверите на обителта са винаги отворени за поклонници и посетители, дошли да се помолят на Бога и Св. братя за здраве и благословение и да потърсят спасение за душите си, а от манастирската чешма те могат да отпият студена планинска вода, да утолят жаждата си и да подкрепят силите си.
ФК №
ФК № 4887. Кукленски манастир “Св. Врач” – панорама. Формат: 11 х 13 см., оригинал. Без означение на фотограф, към 1900 г.
ФК № 4888. Кукленски маанастир – Иполит Шнее и пер Ален с ученици от Френския мъжки колеж “Св.Августин” пред сградите на манастира – панорама. Формат: 9 х 13 см. Оригинал. Без означение на фотограф, 1927 г.
ФК № 4889. Излетници пред лечебното аязмо на Кукленския манастир “Св.Врач”. Формат: 9 х 13 см. Оригинал. Без означение на фотограф, към 1920 г.
ФК № 4890. Ученици и преподаватели от Френския мъжки колеж “Св.Августин” пред лечебното аязмо в Кукленския манастир. Формат: 9 х 13 см. Оригинал. Без означение на фотограф, след 1929 г.
ФК № 4891. Кукленски манастир “Св.Врач” – панорама. Формат: 6 х 12 см. Фотокопие. Произход: от сп. “Светлина”, 1899 г.